Безопасна мрежа за птиците в Югоизточна Европа

Електроразпределение Юг е координатор на първи международен LIFE проект в България, Северна Македония и Турция

През 2024 г. Електроразпределение Юг (EP Юг), в сътрудничество с Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), разработи проект „Безопасна мрежа за птиците в Югоизточна Европа“ по програма LIFE на ЕС, в който водещ координатор е eлектроразпределителната компания. Проектът беше одобрен от Европейската комисия сред рекордно подадени 137 проектни предложения в подпрограмата „Природа и биоразнообразие“.

Проектът е с международно участие, като партньори на Електроразпределение Юг са: Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), ЕVN Македония, Македонско екологично дружество (MES), Турско екологично дружество (DOGA). Допълнително се включват и три електроразпределителни дружества от Турция.

Целта на проекта е да защити световно застрашените царски орел и египетски лешояд, а от друга страна да се модернизират и обезопасят енергийните съоръжения в участващите държави. В България Проектът ще се осъществява на територията на oбласти Хасково, Кърджали, Стара Загора, Ямбол, Сливен.

Дейности по проекта
В рамките на проекта “Безопасна мрежа за птиците в Югоизточна Европа ” се предвижда ЕР Юг да изпълни следните дейности на лицензионната територия на дружеството в Югоизточна България:

• Обезопасяване на 8 700 стълба от електроразпределителната мрежа. Обезопасяването със специални материали позволява на птиците да кацат безопасно по стълбове от мрежата.
• Монтиране на 1 500 светлоотразители (дивертори) за птици по въздушни електропроводи.

В Република Северна Македония проектните дейности включват:

• Обезопасяване на 3 000 стълба от електроразпределителната мрежа.
• Монтиране на 1 000 светлоотразители (дивертори).

В Република Турция е планирано:

• Обезопасяване на 5 000 стълба от електроразпределителната мрежа.

В допълнение ще се закупят общо четири професионални дрона, три от които ще бъдат използвани за монтаж на дивертори, а един ще бъде използван за ГИС теренни проучвания и анализ на данни чрез специализиран софтуер. Предвидено е и закупуване на специализирана техника – две автовишки за дейности по мрежата.

Срок на проекта и финансиране
Предвидено е дейностите да се изпълнят в рамките на 5 години (2025 – 2030 г.). В този период Електроразпределение Юг ще работи за опазване на биоразнообразието в България, Турция и Северна Македония, прилагайки иновативни технически решения с дългосрочен ефект.
Европейската комисия (ЕК) одобри най-високия размер на финансиране по проекта – 75%, като общият бюджет на проекта е над 11,3 млн. евро. От тях ЕК ще финансира близо 8,5 млн. евро, а останалите средства се осигуряват от партньорите в проекта. Съфинансирането от Електроразпределение Юг е близо 2 млн. евро.

Проект № 101216021 – LIFE24-NAT-BG-EP for Birds LIFE се финансира от програма LIFE на ЕС.


Царски орел
 
Описание: Дължина на тялото: 70 – 83 см. Размах на крилата: 175 – 215 см
По-дребен от скалния орел и в полет профилът на крилата е равен, а не V-образен. Възрастните са кафяво-черни с характерен контраст между тъмното тяло и светлата, почти бяла отгоре глава. Не всички индивиди имат светли петна на плещите (еполети). Младите са със светли подкрилия и тяло, по-тъмни махови пера и светли най-вътрешни три първостепенни махови пера.
Разпространение в България: Среща се основно в Сакар, Западна Странджа и Дервентските възвишения. Отделни находища има и между Сливен и Елхово и в Средна гора.
Източник: БДЗП

Египетски лешояд 

Египетският лешояд – свещената птица с индиански профил, е най-дребният и единственият мигриращ от четирите вида лешояди, срещащи се в Европа. С размах на крилете до 180 см и дължина на тялото 60–70 см, той е известен още под името „малък лешояд“.
Оперението на възрастните птици е бяло с черни махови пера и голо жълто-оранжево лице, а младите птици са с кафяво оперение и лице със син цвят. Стърчащите заострени пера по главата на птицата ѝ придават характерния и запомнящ се облик.
В момента египетският лешояд е световнозастрашен вид с тенденция към намаляване на неговата популация, което го прави една от най-бързо изчезващите птици на планетата. В миналото видът е бил повсеместно разпространен на територията на България, като e гнездял дори по тепетата в Пловдив, но днес Балканският полуостров приютява по-малко от 60 двойки. Сред най-сигурните крепости на вида остават Източните Родопи (България и Гърция) и територията на република Северна Македония; той все още може да бъде видян и в североизточна България, Южна Албания и Западна Гърция.

Източник: БДЗП